Пътят на таксиметровата услуга: От първото такси до днес

Таксиметровата услуга днес е неразделна част от съвременната градска мобилност, с която всички ние сме свикнали. Едва ли съществува човек, особено такъв, който живее в големите населени места, на който поне веднъж не му се е наложило да вземе такси. Днес приемаме за даденост възможността само с едно обаждане, съобщение или чрез мобилно приложение да си повикаме такси и то да ни закара от точка А до точка Б. В действителност пътят от първото такси до услугите, които имаме днес, е дълъг, вълнуващ и изпълнен с редица технологични и социални трансформации.

Кога всъщност започва историята на таксито? Кое е било първото такси в света и как изглежда то? В тази статия ще потърсим отговорите на тези и още много любопитни въпроси. Ще проследим дългия път на таксиметровата услуга – от файтоните и конските впрягове до съвременните електрически коли с навигация и приложения.

Началото: файтоните като първи "таксита"

Макар да не можем да говорим за „такси“ в съвременния смисъл на думата, идеята за платен превоз на хора съществува от хилядолетия. Историците намират свидетелства за различни форми на наемен транспорт още в древни цивилизации като Рим, Гърция, Китай и Индия. Въпреки това, именно файтоните – онези характерни карети, теглени от коне – полагат основите на това, което днес наричаме таксиметрова услуга.

Файтоните се използвали широко в Европа от 17-ти век нататък и били най-разпространената форма на градски транспорт преди навлизането на съвременните моторни превозни средства. Те били наемани за определени маршрути, често с предварително уговорена цена, а в големите градове дори имали определени места за изчакване. Тези файтони били не просто средство за придвижване,а модел на поведение, при който човек може да наеме превоз с шофьор за кратко време и срещу фиксирано заплащане.

Зората на модерното такси

Истинският преход към организирана, регламентирана и достъпна форма на наемен превоз започва с развитието на европейските градове и началото на индустриализацията. С нарастването на урбанизацията и засиления поток на хора, се появява нуждата от систематизирани транспортни услуги.

През 1605 година в Лондон се появяват прочутите „Hackney carriages“. Това са първите официално регистрирани карети за наем. Думата "hackney" произлиза от френската "haquenée", което означава лека ездитна кобила. Тези карети нямали фиксирана цена в началото, но бързо възникнала нуждата от регулация, за да се избегнат измами и своеволия.

През 1635 г. крал Чарлз I въвежда регулации за броя и движението на наемните карети в Лондон, с което се поставя началото на правната рамка за тази услуга. Малко по-късно, през 1662 г., парижкият парламент официално лицензира първата градска служба за наемни превозни средства. Това е и моментът, в който таксиметровата услуга започва да приема организирана форма – със задължителни лицензи, регистрирани превозвачи и фиксирани цени по маршрути.

Тези услуги бързо се разпространяват в останалите европейски столици – Виена, Берлин, Мадрид. Превозът с файтони се превръща в познато и търсено средство за мобилност в развиващите се метрополиси. С течение на времето файтоните започват да предлагат не само престиж, но и практичност – все повече граждани от средната класа започват да ги използват за ежедневните си нужди.

Първото моторизирано такси в историята

Първото моторизирано такси в света се появява в края на 19 век и бележи повратна точка в развитието на градския транспорт. През 1897 година, в германския град Щутгарт, Готлиб Даймлер (един от пионерите в автомобилостроенето и основател на Daimler-Motoren-Gesellschaft – предшественик на Mercedes-Benz) създава и оборудва автомобил с първия таксиметър – устройство, което измерва изминатото разстояние и изчислява цената на пътуването.

Това първо такси е базирано на модела Daimler Victoria – моторизиран автомобил с вътрешно горене, който е бил проектиран специално за таксиметрови услуги. Таксуметърът, монтиран на него, е изобретен от немския изобретател Фридрих Вилхелм Густав Брун, и именно на тази дума – таксиметър (taxameter на немски) – дължим съвременното название „такси“.

Ето и малко информация за него:

• Година на производство: 1897 г.
• Мощност на двигателя: около 4 к.с.
• Максимална скорост: от 16–25 км/ч
• Гориво: бензин
• Капацитет: за 2 до 3 пътници

Еволюцията на автомобилите

Първите моторизирани таксита в края на XIX и началото на XX век били тежки, шумни и скъпи за поддръжка. Те често изисквали сериозна механична поддръжка и били достъпни само за малък брой хора. През 1920-те години автомобилната индустрия започва да предлага по-леки и икономични модели, а това променя облика на таксиметровите услуги.

Един от символите на епохата стават автомобилите на американската марка Checker, които бързо се налагат в големите градове заради своята здравина и просторен интериор. Именно тогава се утвърждава и традицията на жълтия цвят при такситата – първоначално избран заради високата видимост, а по-късно превърнал се в запазена марка на Ню Йорк.

С напредването на технологиите през 50-те и 60-те години автомобилите стават по-надеждни, а с това и услугата – по-удобна за клиентите. Появяват се първите радиостанции, които позволяват диспечерска координация в реално време. През 80-те и 90-те години автоматичните касови апарати, електронните таксометри и GPS устройствата дигитализират управлението на пътуванията. Комфортът за клиентите също се подобрява – климатичните системи, по-удобните седалки и по-тихите двигатели стават стандарт.

Историята на таксито в България

Историята на таксиметровите услуги в България започва в началото на XX век, когато градският транспорт постепенно започва да се модернизира. През 1912 г. в София се регистрира първото моторизирано такси – лек автомобил „Фиат“, който отбелязва началото на една нова ера в придвижването. В следващите десетилетия броят на таксиметровите коли в столицата и другите големи градове постепенно се увеличава. През 30-те години такситата вече са обичайна гледка по улиците, макар и основно достъпни за по-заможните.

С настъпването на демократичните промени след 1989 г. и прехода към пазарна икономика започва бурен ръст в броя на частните таксиметрови фирми. Услугата се либерализира, появяват се различни компании със собствена идентичност, цветове, тарифи и стандарти. Въвеждат се светлинни табели, радиовръзки с диспечерски центрове и по-надеждни касови апарати. Конкуренцията между фирмите води до по-добро качество на услугата, но също така и до нуждата от по-стриктна регулация.

В последните години дигитализацията преобразява и българския таксиметров сектор. Мобилните приложения за поръчка на такси навлизат масово и позволяват по-лесно, бързо и прозрачно ползване на услугата. В някои градове се появяват и електрически таксита като част от усилията за по-екологичен градски транспорт. Така, от едно луксозно удобство в началото на века, таксито се превръща в неразделна част от ежедневния ритъм на милиони българи.

Интересни факти за таксито

• Жълтият цвят на такситата в Ню Йорк е избран през 1907 г. от предприемача Джон Херц. Изследване тогава показва, че жълтият цвят се забелязва най-лесно отдалеч – затова той избира да боядиса всичките си коли в жълто.
   
• В Лондон, за да станеш лицензирано „black cab“ такси, трябва да преминеш през изпит, наречен The Knowledge. За него кандидатите учат около 3–4 години и трябва да знаят над 25 000 улици и 20 000 забележителности наизуст.
   
• В Токио таксиметровите шофьори обикновено носят бели ръкавици и костюми, а много от вратите се отварят автоматично – чрез бутон от шофьора, за да не се налага да слиза.
   
• Най-скъпото такси в света се намира в Осло, Норвегия. В града има високи начални тарифи и допълнителни такси за багаж, пътници и нощно шофиране, което може да доведе до сериозна сметка.
   
• Най-бързото такси е рекорден модел на Bugatti Veyron, използван временно в Катар като луксозно такси, способно да достигне над 400 км/ч. Разбира се, това било по-скоро реклама, отколкото реална услуга.
   
• В Хавана, Куба, все още могат да се видят таксита, които са класически американски автомобили от 50-те години – добре поддържани и реставрирани, често карани от едно и също семейство поколения наред.
   
• В Манила, Филипините, има „таксита-мотоциклети“, наречени tricycles, които са икономични, бързи и доста популярни в тесните и натоварени улици.
   
• Най-дългото пътуване с такси и световен рекорд е на трима британци и се състои в изминаване на 79 000 км за 15 месеца в черно лондонско такси. Общата сума, отчетена на таксиметровия апарат по време на пътуването, била 79 006,80 паунда (приблизително 127 530 долара).

Таксито днес и утре

Днес таксиметровите автомобили вече включват хибридни и електрически модели, отговарящи на съвременните изисквания за устойчивост и ниски емисии. Мобилните приложения замениха нуждата от директни обаждания, а интелигентните навигационни системи минимизират времето за пристигане. В много градове по света се експериментира с автономни таксита, което може да е следващата голяма стъпка в еволюцията на градския транспорт.

Но едно нещо остава непроменено – нуждата от надежден превоз, който да бъде до нас, когато времето е малко, задачите – много, а маршрутът – важен. Таксито не е просто транспорт. То е огледало на времето, в което живеем – и каквото и да ни донесе утрешният ден, можем да сме сигурни, че таксито ще продължи да се движи напред – адаптивно, достъпно и необходимо.