Таксито е едно от най-разпознаваемите и достъпни средства за транспорт в целия свят. Независимо дали се намирате в някой огромен мегаполис или на някой малък остров, винаги ще се откриете превозно средство, което срещу заплащане ще ви отведе от точка А до точка Б. Както споменахме в предишната ни статия за историята на таксито, първото моторизирано такси е създадено още през 1897 г. в Германия и поставя началото на една индустрия, която днес присъства на всеки континент.
Оттогава насам такситата се променят, адаптират и оцветяват в различни цветове. Някъде са черни и изискани, другаде – ярки, шумни и шарени. Формата, цветът и дори начинът на повикване могат да варират драстично, но целта остава една – да ви осигурят удобно, бързо и сигурно придвижване до крайната дестинация.
В тази статия ще направим едно любопитно пътешествие по света и ще ви покажем как изглежда таксито в различните държави.
Ако има град, в който таксито е емблема, това е Ню Йорк. Жълтите таксита са се превърнали в символ на Града, който никога не спи. Цветът не е избран случайно – още през 1907 г. Джон Херц решава, че жълтото се вижда най-лесно отдалеч и ще бъде най-разпознаваем от всеки друг цвят. През 1915 г. той основава компанията Yellow Cab Company, която поставя началото на масовото използване на жълтия цвят при таксиметровите автомобили.
Днес в Ню Йорк има над 13 000 лицензирани жълти таксита, управлявани от шофьори, преминали сериозно обучение и изпити. Те са разрешени да спират само на улицата и да вземат клиенти от всяка точка на града. Такситата имат специфичен дизайн, който ги прави разпознаваем и културна икона на града – част от филми, песни и всекидневието на хиляди жители на Ню Йорк.
В Лондон думата „такси“ често означава само едно – класическото черно такси. Наричани „Hackney carriage“ или просто „black cabs“, те са не просто превоз, а институция. Те имат високи тавани, просторен интериор и се считат за едни от най-удобните таксита в света. Всеки шофьор преминава през тежък изпит, наречен The Knowledge, който изисква познаване на над 25 000 улици и хиляди забележителности. Също така шофьорите винаги са с костюми и ръкавици и често изключително учтиви.
В Япония такситата са олицетворение на уважението, точността и технологичната прецизност. Те често са хибридни или електрически автомобили, поддържани в безупречно състояние. Шофьорите са облечени в костюми и носят бели ръкавици. Вратите се отварят и затварят автоматично от шофьора с помощта на бутон – жест на уважение и грижа към клиента.
Интериорът е толкова чист, че често се използват бели дантелени покривки върху седалките, които се перат всекидневно. Шофьорите рядко говорят, освен ако не бъдат попитани, но се стараят пътуването да бъде напълно безпроблемно. Както се и очаква, таксиметровите тарифи за такситата в Токио са сравнително по-високи в сравнение с други страни, но това не е просто превоз, а почти церемония.
Важно: В Токио бакшишите не са приети и дори могат да бъдат възприети като обида – плаща се точно по тарифа, както е указано на апарата.
В Тайланд и особено в Банкок, тук-тук таксито е популярен начин за придвижване. Това са моторизирани триколки, боядисани в ярки цветове, украсени с LED светлини и оборудвани с множество тонколони. Макар да не са официални таксита, те функционират като такива и са любима атракция за туристите. Обикновено те нямат фиксирани тарифи, а цената се уговаря предварително. Изключително удобни са за кратки разстояния и тесни улички и предлагат незабравимо и вълнуващо преживяване.
В Индонезия, включително Бали, едни от най-популярните средства за придвижване са мото такситата. Те се управляват от опитни шофьори, а пътникът сяда зад тях – директно на седалката на мотора, със задължителна каска. Услугата се заявява основно чрез мобилни приложения, където след въвеждане на началната и крайната точка системата изчислява цената на пътуването.
Мото такситата са изключително достъпни като цена и позволяват бързо придвижване в силно натоварения трафик на големите индонезийски градове. Те са особено подходящи за соло пътешественици и кратки разстояния. Макар да не предлагат удобствата на автомобил, преживяването е автентично, динамично и със сигурност ще ви остави с интересни спомени.
В Куба, и особено в Хавана, пътуването с такси е като да се качиш в машина на времето. Повечето таксита са великолепно запазени американски класики от 50-те години – кадилаци, шевролети, фордове и други бижута от златната ера на автомобилостроенето. С лъскави хромирани детайли, ярки цветове и персонализирани интериори, те превръщат всяко придвижване в незабравимо изживяване.
Да се возиш в кубинско такси не е просто начин на транспорт – това е културна и визуална разходка из историята на острова.
В Индия рикшите са не просто средство за придвижване – те са живата артерия на градския трафик. Съществуват в няколко форми и цените са сравнително ниски и обикновено се уговарят предварително. Рикшите са предпочитани заради маневреността си – преминават лесно през тесни улички и задръствания. За туристите това е истинско приключение, а за местните – ежедневна необходимост. Пътуването с рикша в Индия е повече от транспорт – то е директен досег с енергията, звуците и ритъма на индийския живот.
Независимо в коя държава се намирате, основната роля на таксито, е да ви отведе до вашата дестинация. Но начинът, по който ще го направи – с черно такси в Лондон, с тук-тук в Банкок или с ретро шевролет в Куба – ще ви разкаже нещо за местната култура. Таксито е повече от транспорт – то е преживяване, отражение на ежедневието и част от градската душа.
Следващият път, когато сте в чужбина и се качите в такси, огледайте се – може би пътувате в нещо повече от кола. Пътувате в историята на града, в който се намирате.